Спомени от 2011 г.

Почти си отиде 2011 година. Отива си, като всяка предишна за да отстъпи място на Новата и още подобрата, надяваме се!

Със сигурност знаем обаче, че хубавите неща и събития случващи се в Дома ще останат завинаги в спомените ни и ще се сещаме за тая пълна и активна година с голямо вълнение! Много бихме могли да разказваме, но ще се ограничим до някои важни неща, касаещи всички ни.
Приветна и уюта атмосфера обгръща всеки прекрачил прага на Дома. Веселите багри, меките килимчета, многобройните и разноцветни играчки, чистотата до блясък в помещенията, са първото нещо грабващо погледа и ума на многолюдните „гости”, място даващо много топлина, сигурност и комфорт! Удивление буди факта, че в тия трудни времена на „несекващи” икономически кризи усилията на ръководство и служители успяват да поддържат базата на необходимата висота, и дори да се мисли и работи в посока на непрекъснато подобрение и обновление. А добрата база е предпоставка и за добра и успешна дейност.
В подкрепа на това твърдение е продължаващият да функционира проект „Внучето на баба” намиращ чудесна почва в Дома. Вече втора година баби обгрижват нашите деца, общуват с тях и им предоставят най-необходимото внимание и ласки в изобилие за да растат здрави и пълноценни. Не е лъжа, че „дозите” любов с които биват ежедневно даряваниq карат нашите дечица да разцъфват като цветя. Те са поуверени и поусмихнати и повече умеещи!
За играчките така необходими в ежедневието на децата и за играта (без която не могат) не спира да се грижи специалната „Библиотека на играчките” проект на Американска неправителствена организация в партньорство с ОА „Милосърдие”. Създадена в името на повишаване когнитивното и емоционално развитие на децата. Многобройните и разнообразни по функцоналност играчки дават своите резултати, които прочитаме в поведението и уменията на децата ежедневно! Тяхната активност, желание за игра и комуникация, емоцията с която посягат към всяка нова играчка е така желаната отплата и удовлетворение на всички специалисти -педагози, психолози, логопед, рехабилитатор – за постоянството и всеотдайността им в работата с малчуганите.
С радост може да отбележим, че още една благородна кауза продължава своя живот в рамките на ДМСГД – град Дебелец, терапевтичната дейност с деца, страдащи от нарушение от аутистичния спектър. Тази дейност е стартирал проект през м. октомври 2009 година и успешно приключил през м. октомври 2010 година. 12 месеца… те бяха твърде малко , но и достатъчно за да докажат, че има надежда! Има надежда и за тези деца и тя се доказва в приемането, в доверието, в очите, които те гледат и ушите, които те чуват в адекватното поведение в разбирането, което ти показват. Може да звучи странно но е факт понякога тези неща се градят в продължение на дълги месеци дори години и костват неимоверни усилия. Пълно разбиране и съдействие оказаха родителите на тези деца, за което им благодарим! Без тяхната подкрепа не биха се случили положителните резултати.
Но как се приключва подобно дело, как се слага край, как се пречупват мечти, стремежи, надежди?! Нямахме нито моралното право, нито съвест която да ни позволи да сложим край на започнатото. Тези деца имат крещяща нужда от дълготрайна терапия. Тяхната „болест” не се лекува от днес за утре. Тя изисква много време, много търпение и дългогодишен упорит труд на специалисти-терапевти, помощ от страна на държавата и обществото. Поставихме началото и сега трябва да продължим!
А какво да кажем за изминалите празници пролетни, 1-во юнски, есенни, ако не само чудесно! Подготовки, украси, трепети, репетиции… Няма как да се опише с думи радостта на децата от Баба Марта, която лично дойде от приказния свят да „навърже” мартеничките за здраве! Как плахо и съсредоточено топяха яйцата в боите детските ръце, съзнавайки тяхната чупливост на „Възкресение Христово”, колко бяха старателни и прилежни, каква изненада се изписваше по личицата виждайки шарените яйца! Или пък, най-детския празник „1-ви Юни” в центъра на Старата столица, когато група от наши дечица се радваха истински на незабравимото преживяване да пеят, играят и се смеят заедно с други деца от целия град! Да кажат своите стихчета, да изпеят своите песни, да сътворят чудни, цветни гердани от макарони, да оцветят глинени къщички, да поиграят на воля с балоните… това са детските желания , това е детското щастие! Свят пълен с игри и забава, свят пълен с любов!

Е, нашата година беше такава и това (сигурни сме) няма да има забрава!