Monthly Archives: декември 2017

Любовта към децата е животът на д-р Анелия Георгиева

Трябва да помогнем на родителите на деца с увреждания да ги отглеждат в семействата. Това е смисълът на деинституционализацията, категорична е директорката на Дома за медико-социални грижи в Дебелец

Повече от 35 години д-р Анелия Георгиева работи в Дома за медико-социални грижи за деца в Дебелец и казва, че отдавна е сбъднала детската си мечта да помага на малките пациенти. Не знае на колко малчугани е била като майка, колко е посрещала и изпращала дори в чужбина, но със сигурност са стотици.

Безкрайно щастлива е, когато след години осиновени в чужбина българчета идват с новите си родители

да видят своя роден дом в Дебелец, подкрепени от новите си семейства.
Анелия е родена в Левски и от малка искала да стане лекар, за да помага именно на децата. Много ме впечатли една лекарка в родния ми град с грижите си към децата, с всеотдайността и обичта, с която тя лекуваше, и реших, че искам да стана като нея, връща се в детските си години д-р Георгиева, която е директор на Дома повече от 25 години. Малката Анелия е отлична ученичка и заживява с мечтата да следва медицина. След като завършва средно образование в Левски, кандидатства в Медицинския университет в Плевен и така става лекар.
Тогава имаше разпределение за завършилите студенти и ме изпратиха точно в детския дом в Дебелец, без да съм имала това желание, разказва д-р Георгиева. Тя е само на 24 години, но вече майка на дъщеря, и първите месеци за нея са доста мъчителни, защото плаче и страда заедно с децата, повечето изоставени от майките си. Но няма друго свободно място в болнично заведение във В. Търново. В края на 1986 г. младата лекарка вече има специалност по педиатрия.
Любовта към децата или я имаш, или я нямаш, насила нищо не става, казва д-р Георгиева. Много персонал се е извървял в Дома през всичките тези години. Едни тук са натрупали целия стаж и са се пенсионирали, други пък са работили по няколко месеца и сами са напуснали. Не е леко, в Дома грижата за децата е 24 часа, тук се готви, пере, лекува, играе, затова трябва да има достатъчен персонал.
Д-р Георгиева признава, че като станала директор на Дома, поела поста уж временно, защото напуснала предишната директорка и нямало друг с толкова стаж, който да поеме поста. Наистина се страхувах, дали ще се справя, и после като обявиха конкурс за мястото много се чудих дали да се явя, защото разбрах, че не е лесно. Все пак персоналът ме подкрепи и аз се явих на конкурса, казва директорката. Тази неувереност кара младата лекарка да следва второ висше образование, като завършва първия випуск “Социални дейности” във Великотърновския университет, където се изучават икономически и правни дисциплини, които са ѝ необходими в директорската работа. Междувременно д-р Георгиева учи социална медицина в Медицинския университет в София, после приравнена на здравен мениджмънт, и така придобива две специалности от медицината.
По време на лекциите в София слушах много добре професорите, които ни разказваха как в чужбина децата с увреждания не ги настаняват в болница, а има изградени дневни специализирани центрове, разказва д-р Георгиева. И така се ражда идеята във филиала на Дома във Велико Търново да бъде разкрит такъв дневен център. През 1998 г. директорката излиза с предложение пред общинския съвет към детския дом да бъде разкрит дневен център. Идеята е одобрена. Оказва се, че този модел на медицинско подпомагане на деца с увреждания е първият в страната, той липсва дори в правилника на медико-социалните домове. По-късно вече дейността е разписана официално и дневният център е открит. Лично Елена Костова, като председател на фондация “Бъдеще за България”, прави първото дарение. Сега центърът е прехвърлен в Дома в Дебелец, защото децата там са намалели във връзка с деинституционализацията и няма смисъл да се издържат две сгради. Всички промени стават със знанието на здравното министерство, на което Домът е подчинен.
Понякога д-р Георгиева се чувства виновна към семейството си, че не е отделяла достатъчно внимание заради работата си. Аз бях винаги на лекции и изпити, а моят съпруг, който е фелдшер, но завършил и “Социални дейности”, беше на рождените дни на дъщеря ни в детската градина. На тези снимки, запечатали едни от най-хубавите спомени, д-р Георгиева все отсъства. Може би затова дъщеря ни Галя отказа да продължи професията, защото все ме виждаше отрупана с книги, все четях и учех. Тя обаче се отдава на езиците – учи руски, японски и английски, и сега е със семейството си в Англия.

Д-р Георгиева не иска да говори много за премеждието, което е сполетява преди години, когато се разболява тежко. Само казва, че тогава е била на ръба да напусне Дома и да се премести на друга по-лека работа. Борих се дълго със себе си, но накрая надделя любовта към децата и останах, казва директорката. И допълва, че Бог я е запазил за тях. Не можех да си представя да седна на едно бюро и да не виждам децата, казва д-р Георгиева.

В момента в Дома в Дебелец са останали 23 деца на резидентна грижа, които са с увреждания,

отделно 42 такива деца от семействата посещават Дневния център. Новата идея на д-р Георгиева е на втория етаж в сградата да бъде изграден втори център за ранна интервенция, в който да бъдат изпращани майки с деца с увреждания още от родилния дом. Ние може да помогнем, имаме опит и специалисти, дори контакти със специализирани клиники, защото за деинституционализацията не е да настаняваме такива деца в центрове и семейни къщи, а те да се отглеждат в семействата, категорична е директорката. И добавя, че целта е родителите да бъдат убедени в това, което никак не е лесно. Според нея има увреждания, които могат да бъдат коригирани, а не детето да бъде дадено в институция.
Персоналът на Дома постоянно се квалифицира при най-добрите специалисти. Нищо не предприемам за децата, без да се консултирам с моя екип, признава директорката. И отчита, че колегите ѝ са постигнали вече много добри резултати при децата с увреждания в Дневния център, затова идват семейства и от други области. Има и група на деца аутисти, с които работят хабилитирани специалисти.
Домът, макар да е на държавна издръжка, получава много дарения в продукти, средства и труд. Много сме благодарни на всички спонсори, които не ни оставят и ни помагат, казва д-р Георгиева.
Тя е щастлива баба на 5-годишна внучка и когато разказва за нея, лицето ѝ сияе. Момиченцето живее с родителите си в Англия, но за Коледа обикновено баба и дядо са гости на младото семейство. Говорим си и по телефона, казва усмихната дългогодишната директорка. И пак се връща към семейството си, което продължава да я подкрепя за всяка наистина иновативна идея за развитие на детския дом в Дебелец. Признавам си, че мисля често повече за работата си, отколкото за собствения си дом, на сбогуване ни казва д-р Георгиева. И бърза да се върне при малчуганите от Центъра, които, като я видят, се втурват да я прегръщат и да кажат колко много я обичат.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. архив

в. „Янтра ДНЕС“, януари 2016 г.

Зъболекарят на Силвестър Сталоун ще лекува децата от Дома в Дебелец

Една от най-големите дентални клиники у нас, създадена от депутата от Реформаторския блок д-р Валентин Павлов, ще лекува безплатно децата от Дома в Дебелец, съобщи заместник-председателят на Народното събрание Иван Иванов при посещението си в социалното заведение. Иванов е договорил с колегата си специалисти от клиниката да прегледат на място всички деца, а тези, които имат нужда от лечение, то да бъде извършено отново безвъзмездно.
Д-р Павлов се прочу като “зъболекарят на Сталоун”, след като по време на снимките на “Непобедимите 2” световната филмова звезда получава естетичен проблем и вместо да се прибира до САЩ и за да не стопира снимачния процес, той се доверява на българския специалист.
Иванов съобщи още, че работи по обещанието да осигури бус на Дома за медико-социални грижи за деца в Дебелец. Вариантите са той да бъде осигурен от Министерството на здравеопазването или от образователното. Депутатът е разговарял и с двамата министри. Иванов е получил уверението на министър Танев, че до няколко месеца може да предостави бус, който най-вероятно ще бъде дарение за Дома.
Д-р Анелия Георгиева, управител на лечебното заведение, обясни, че децата на резидентна грижа са 23, а Дневния център посещават 41.
Весела КЪНЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ

в. „Янтра ДНЕС“, януари 2016 г.