Category Archives: Актуални новини

Трима родители се включиха в заниманията на децата си в Дневния център в Дебелец

5-годишната Емануела и майка й Вили също отделиха време за забавления и игри, подпомагани от психолога на Дневния център Елица Иванова.

ТРИМА РОДИТЕЛИ СЕ ПРЕСТРАШИХА ДА СЕ ВКЛЮЧАТ В ОБЩА ТЕРАПЕВТИЧНА СЕСИЯ С ДЕЦАТА СИ, КОИТО ПОСЕЩАВАТ ДНЕВНИЯ ЦЕНТЪР и Дома за медико-социални грижи за деца в Дебелец. Заедно с родителите и малчуганите работи и психологът Елица Иванова.

Терапевтичната сесия е част от новия проект на Дневния център и дома, наречен „Библиотека на играчките”. Общите занимания подпомагат комуникативното и емоционалното развитие на децата, като осигуряват подкрепяща среда и насърчават създаването на положителни взаимоотношения „родител – дете”, подобряват емоционалното състояние на детето, познавателното му развитие и активират вниманието му. Включването на желаещите родители като част от терапията при децата в „Библиотеката“ става по график – всеки първи и трети понеделник от месеца. Продължителността на терапевтичната сесия е средно 30 мин.

Проектът стартира миналия месец, когато специалистите започнаха да работят с играчки за деца със специални потребности по проекта, който е към Фондация за деца в риск по света. Играчките са терапевтичен инструмент за въздействие върху децата и подпомагат фината моторика, емоционалното развитие и общуване на децата със специални нужди.

Сн. Мирослав ЧИЧИКОВ

в. „Борба“, август 2017 г.

Медици правят чудеса с деца с физически, психически и интелектуални затруднения

Медици даряват надежда на деца и техните родители в Дневния център за деца с проблеми в развитието към Дома за медико-социални грижи в Дебелец. С много труд и упоритост, търпение и невероятна любов специалистите правят чудеса, като изправят на крака дори малчугани с детска церебрална парализа. Центърът е открит още през 1998 г. във филиала на Дома във Велико Търново, а след това е преместен в Дебелец. Продължава своята дейност и досега и непрекъснато разширява и усъвършенства безплатните услуги, които предлага. В момента 45 деца с различни физически, психически и интелектуални затруднения от 0 до 7-годишна възраст посещават Дневния център почасово или за дневна грижа. Те се приемат с направление от Дирекция “Социално подпомагане”. Всички часове са запълнени, а децата с родители идват не само от Велико Търново, но и от градове на други области. Дневният център разполага с автобус, който сутрин и вечер вози малчуганите, които са на дневна грижа.
Възможностите на Дневния център са големи. Мултидисциплинарен екип от специалисти прави диагностика на соматичното, психичното, неврологичното, интелектуалното и речевото развитие на малките пациенти, след това се изготвят индивидуални програми за медицинска и парамедицинска рехабилитация, разказва директорката д-р Анелия Георгиева. Заедно с това екипът подготвя и програма за работа в домашни условия, тъй като без помощта на родителите не можем да постигнем желаната цел. Затова обучаваме и семействата като ко-терапевти, които са много отговорни към проблема на децата си, отчита директорката. Малките пациенти преминават и през логопед, психолог, рехабилитатор, музикален педагог, физиотерапевт, кинезитерапевт и педагог.

доц. д-р Милена Емилова Моцинова-Бръчкова

С деца с нарушения от аутистичния сектор от години работи доц. Милена Бръчкова, ръководител на катедра “Психология” при Великотърновския университет, като постигнатите резултати са много добри.
Отскоро, благодарение на дарители, специалистите разполагат със сензорна стая. Младата психоложка Елица Иванова, докторант във ВТУ, ни показва възможностите на сензорната терапия, която провокира усещането на нови предмети и състояния. Децата с увреждания много обичат да се гледат на огледала, така се подобрява и развива емоционалното и двигателното им състояние, въображението, виждат себе си. В стаята има и люлка, наречена “Майчина утроба”, която действа много добре на аутистите, те развиват вестибуларната си система, обяснява психоложката. Сензорната среда е позитивна и при малчуганите с детска церебрална парализа и такива със социална дезинтеграция. А в сухия басейн се провеждат индивидуални ателиета с техники, които провокират психомоторните и двигателните умения, малчуганите се ориентират в пространството, активират вниманието си.
Интересен е и кабинетът на логопеда Катя Чакърова. Тя се занимава с речевите дефекти както с пациентите от Дневния център, така и с останалите 15 деца с увреждания, които живеят в Дома за медико-социални грижи. Чакърова разказа, че част от малките пациенти въобще не разбират речта, други пък не говорят, а трети не могат да осъществят никаква комуникация. С много труд се постигат добри успехи. Имаме дете без сукателен рефлекс, което не може да говори. За да се преодолее този дефицит, освен логопед се намесва и психолог, обяснява Чакърова.
Доц. Бръчкова разказва за братчета аутисти, които са дошли в Дневния център с поставена диагноза от София. Благодарение на добрите практики за работа с такива деца и обучения персонал момченцата са постигнали голям напредък, много бързо са се социализирали, имат умения, навици, вече са контактни и самостоятелни. Хранят се сами и това е голяма радост за родителите. Семейството има предпочитания към храната, а в тази връзка д-р Георгиева добавя, че почти за всяко дете в Дневния център се приготвя индивидуална дневна храна. Когато малчуганът не може да я изяде, останалото се изпраща вкъщи на родителите.
Доц. Бръчкова споделя още, че има деца, които в началото идват за един час, после за 2-3, а накрая и за цял ден. Родителите са много доволни, защото виждат напредък. Те се доверяват на специалистите и е голям успех после детето да постъпи в детска градина след подобрение в развитието като цяло. Има и случаи, порасналият малък пациент учи в масово училище.

Кинезитерапевтът Дочка Василева е жената със златните ръце, както всички я наричат, и денят ѝ е запълнен изцяло. Тя е помогнала на стотици деца и е ученичка на доц. Иван Чавдаров, един от светилата по рехабилитация на деца с детска церебрална парализа и работа с бебета, при когото тя е специализирала терапия по метода на Войта. Само 50 % е нашата работа, останалото е на родителите, казва Василева. Тя добавя, че веднага познава, ако семейството не е работило с детето вкъщи по зададена от нея програма. Трябва упорита работа, която продължава години. Тя коментира, че когато постъпила на работа в Дома в Дебелец преди близо 20 години, имало повече палавници с психични проблеми. Сега има много малчугани с тежки физически увреждания, при които се изисква много труд и постоянство. Мъката и болката на родителите и специалистите са големи. Те се преодоляват едва като се видят добрите резултати, но с всяко следващо дете всичко се повтаря отначало.
Нина Иванова е музикален педагог, тя свири на пиано в своята музикална работилница и е подготвила своеобразен танц с цветя за малка петгодишна принцеса, която не може да се движи и да говори. Момиченцето е много музикално, то влиза в ритъма на песента за звънчетата и маха с ръчичките. Детето е щастливо от музиката, от усмивката и темперамента на Иванова, и то иска да пее. А може би един ден и това ще се случи, е голямата мечта на всички.
Очакваме Домът за деца в Дебелец да бъде преобразуван в Център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания, казва д-р Георгиева. И добавя, че персоналът отдавна е подготвен за такава дейност.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. авторката

в. „Янтра ДНЕС“, 2107 г.

Дневният център и Домът за деца в Дебелец посрещнаха благодетеля си д-р Теодор Марков

ДИРЕКТОРЪТ НА ДОМА ЗА МЕДИКО-СОЦИАЛНИ ГРИЖИ ЗА ДЕЦА В ДЕБЕЛЕЦ Д-Р АНЕЛИЯ ГЕОРГИЕВА ВРЪЧИ БЛАГОДАРСТВЕН АДРЕС НА ЕДИН ОТ ГОЛЕМИТЕ СИ ДАРИТЕЛИ – Д-Р ТЕОДОР МАРКОВ ОТ СОФИЯ. Вчера той посети Дневния център и дома, след като миналата седмица направи второто си дарение за тях, което е и най-голямото за тази година. Със средства, събрани от благотворителната му фотоизложба, подредена в столицата, д-р Марков купи вертикализатор, използван в работата с малчуганите с увреждания.

„Идеята да направя нещо за този дом се роди преди няколко години, когато с колеги от фармацевтичната фирма, в която работя, събирахме пари за него. Искахме да купим микробус за нуждите на дома и няколко човека решихме да го посетим. Спомням си, че както бях седнал на земята, едно момиченце на около 3 годинки просто дойде и се сгуши в мен. Това бе един изключително силен и емоционален момент и си казах, че искам да направя нещо за тези деца”, с вълнение си спомня д-р Теодор Марков. Разказва още, че снимка на негова колежка, направена по време на това посещение, чрез интернет успява да достигне до наша сънародничка в Берлин, която организира благотворителна кампания в няколко училища, а със събраните пари купуват подаръци и памперси за малчуганите в Дебелец.

За себе си д-р Марков споделя, че обича да пътува и е успял да посети над 60 държави. Запален е също и по фотографията, чрез която запечатва най-интересните места и хора, с които се среща. Обича да снима хора и най-вече деца. Негова приятелка го убеждава да направи самостоятелна изложба, а събраните пари решава да дари на дома в Дебелец. През февруари 2014 г. успява да събере 1769 лв., с които купува електронни теглилки, детски ушни термометри, специални маски за деца и портативен инхалатор, от които се нуждаели специалистите от дома. С парите от следващите две изложби, д-р Марков успява да купи верикализатора, който пристигна миналата седмица.

В момента в ДМСГД има 14 деца, предимно с тежки увреждания. Услугите на дневния център към него ползват почасово 41 деца, а дневната грижа общо 11, уточни д-р Анелия Георгиева – директор на дома.

На 1 юни тази година дневният център навърши 18 години, като всички пособия, артикули, обзавеждане и оборудване са изцяло от дарения. В момента Дневният център и дома се нуждаят от специален дървен балансьор на стойност около 350 лв. и инвалидна количка за деца с увреждания – РЕЙСЪР+, размер 1, чиято стойност е около 3400 лв.

Весела БАЙЧЕВА

Сн. Светослав СТЕФАНОВ

в. „Борба“, юли 2017 г.

Софийски лекар направи дарение на Дома за деца в Дебелец

 

Д-Р ТЕОДОР МАРКОВ НАПРАВИ НОВО ДАРЕНИЕ ЗА ДЕЦАТА ОТ ДОМА ЗА МЕДИКО-СОЦИАЛНИ ГРИЖИ В ДЕБЕЛЕЦ И ДНЕВНИЯ ЦЕНТЪР. Благодарение на средствата, събрани от негова фотоизложба, бе закупен специален вертикализатор за деца с увреждания. Устройството може да се използва при различни заболявания – церебрална парализа, парапареза, параплегия, дегенерация на централната нервна система, травма на гръбнака и други увреждания.

Вертикализаторът е на стойност 2356 лв. и разполага със система от колани и опори, с помощта на които стабилизира тялото на детето, докато е в права позиция. Използването му подпомага и улеснява работата на специалистите по време на рехабилитация. С многообразните си възможности за настройки, уредът може да се използва и от по-големи деца, тъй като досега домът разполагаше с подобен вертикализатор, предназначен за по-малки дечица.

Това не е първото дарение на столичния лекар. През февруари 2014 г. той отново помогна децата в ДМСГД – Дебелец, и Дневния център. Със събраните 1769 лв. бяха закупени електронни теглилки с ръстомери, детски ушни термометри, специални маски за деца и портативен инхалатор. Домът получи също и картина.

Д-р Теодор Марков е лекар, пътешественик, инструктор по гмуркане и запален фотограф. Авантюристичният му дух го води в земите на Азия и Африка, откъдето се връща с множество снимки, които показва в изложбата „Очите ви чувам”. Това е третата подред изложба, която лекарят прави, като приходите от всяка продадена снимка дарява на дома в Дебелец. Спира се на него след като преди години случайно попада в институцията и решава да помогне на децата в неравностойно положение.

На 18 юли се очаква д-р Марков да посети отново дома в Дебелец, за да получи договор за дарение и благодарствен адрес и да се срещне с децата.

Весела БАЙЧЕВА

в. „Борба“, юли 2017 г.

Любовта към децата е животът на д-р Анелия Георгиева

Трябва да помогнем на родителите на деца с увреждания да ги отглеждат в семействата. Това е смисълът на деинституционализацията, категорична е директорката на Дома за медико-социални грижи в Дебелец

Повече от 35 години д-р Анелия Георгиева работи в Дома за медико-социални грижи за деца в Дебелец и казва, че отдавна е сбъднала детската си мечта да помага на малките пациенти. Не знае на колко малчугани е била като майка, колко е посрещала и изпращала дори в чужбина, но със сигурност са стотици.

Безкрайно щастлива е, когато след години осиновени в чужбина българчета идват с новите си родители

да видят своя роден дом в Дебелец, подкрепени от новите си семейства.
Анелия е родена в Левски и от малка искала да стане лекар, за да помага именно на децата. Много ме впечатли една лекарка в родния ми град с грижите си към децата, с всеотдайността и обичта, с която тя лекуваше, и реших, че искам да стана като нея, връща се в детските си години д-р Георгиева, която е директор на Дома повече от 25 години. Малката Анелия е отлична ученичка и заживява с мечтата да следва медицина. След като завършва средно образование в Левски, кандидатства в Медицинския университет в Плевен и така става лекар.
Тогава имаше разпределение за завършилите студенти и ме изпратиха точно в детския дом в Дебелец, без да съм имала това желание, разказва д-р Георгиева. Тя е само на 24 години, но вече майка на дъщеря, и първите месеци за нея са доста мъчителни, защото плаче и страда заедно с децата, повечето изоставени от майките си. Но няма друго свободно място в болнично заведение във В. Търново. В края на 1986 г. младата лекарка вече има специалност по педиатрия.
Любовта към децата или я имаш, или я нямаш, насила нищо не става, казва д-р Георгиева. Много персонал се е извървял в Дома през всичките тези години. Едни тук са натрупали целия стаж и са се пенсионирали, други пък са работили по няколко месеца и сами са напуснали. Не е леко, в Дома грижата за децата е 24 часа, тук се готви, пере, лекува, играе, затова трябва да има достатъчен персонал.
Д-р Георгиева признава, че като станала директор на Дома, поела поста уж временно, защото напуснала предишната директорка и нямало друг с толкова стаж, който да поеме поста. Наистина се страхувах, дали ще се справя, и после като обявиха конкурс за мястото много се чудих дали да се явя, защото разбрах, че не е лесно. Все пак персоналът ме подкрепи и аз се явих на конкурса, казва директорката. Тази неувереност кара младата лекарка да следва второ висше образование, като завършва първия випуск “Социални дейности” във Великотърновския университет, където се изучават икономически и правни дисциплини, които са ѝ необходими в директорската работа. Междувременно д-р Георгиева учи социална медицина в Медицинския университет в София, после приравнена на здравен мениджмънт, и така придобива две специалности от медицината.
По време на лекциите в София слушах много добре професорите, които ни разказваха как в чужбина децата с увреждания не ги настаняват в болница, а има изградени дневни специализирани центрове, разказва д-р Георгиева. И така се ражда идеята във филиала на Дома във Велико Търново да бъде разкрит такъв дневен център. През 1998 г. директорката излиза с предложение пред общинския съвет към детския дом да бъде разкрит дневен център. Идеята е одобрена. Оказва се, че този модел на медицинско подпомагане на деца с увреждания е първият в страната, той липсва дори в правилника на медико-социалните домове. По-късно вече дейността е разписана официално и дневният център е открит. Лично Елена Костова, като председател на фондация “Бъдеще за България”, прави първото дарение. Сега центърът е прехвърлен в Дома в Дебелец, защото децата там са намалели във връзка с деинституционализацията и няма смисъл да се издържат две сгради. Всички промени стават със знанието на здравното министерство, на което Домът е подчинен.
Понякога д-р Георгиева се чувства виновна към семейството си, че не е отделяла достатъчно внимание заради работата си. Аз бях винаги на лекции и изпити, а моят съпруг, който е фелдшер, но завършил и “Социални дейности”, беше на рождените дни на дъщеря ни в детската градина. На тези снимки, запечатали едни от най-хубавите спомени, д-р Георгиева все отсъства. Може би затова дъщеря ни Галя отказа да продължи професията, защото все ме виждаше отрупана с книги, все четях и учех. Тя обаче се отдава на езиците – учи руски, японски и английски, и сега е със семейството си в Англия.

Д-р Георгиева не иска да говори много за премеждието, което е сполетява преди години, когато се разболява тежко. Само казва, че тогава е била на ръба да напусне Дома и да се премести на друга по-лека работа. Борих се дълго със себе си, но накрая надделя любовта към децата и останах, казва директорката. И допълва, че Бог я е запазил за тях. Не можех да си представя да седна на едно бюро и да не виждам децата, казва д-р Георгиева.

В момента в Дома в Дебелец са останали 23 деца на резидентна грижа, които са с увреждания,

отделно 42 такива деца от семействата посещават Дневния център. Новата идея на д-р Георгиева е на втория етаж в сградата да бъде изграден втори център за ранна интервенция, в който да бъдат изпращани майки с деца с увреждания още от родилния дом. Ние може да помогнем, имаме опит и специалисти, дори контакти със специализирани клиники, защото за деинституционализацията не е да настаняваме такива деца в центрове и семейни къщи, а те да се отглеждат в семействата, категорична е директорката. И добавя, че целта е родителите да бъдат убедени в това, което никак не е лесно. Според нея има увреждания, които могат да бъдат коригирани, а не детето да бъде дадено в институция.
Персоналът на Дома постоянно се квалифицира при най-добрите специалисти. Нищо не предприемам за децата, без да се консултирам с моя екип, признава директорката. И отчита, че колегите ѝ са постигнали вече много добри резултати при децата с увреждания в Дневния център, затова идват семейства и от други области. Има и група на деца аутисти, с които работят хабилитирани специалисти.
Домът, макар да е на държавна издръжка, получава много дарения в продукти, средства и труд. Много сме благодарни на всички спонсори, които не ни оставят и ни помагат, казва д-р Георгиева.
Тя е щастлива баба на 5-годишна внучка и когато разказва за нея, лицето ѝ сияе. Момиченцето живее с родителите си в Англия, но за Коледа обикновено баба и дядо са гости на младото семейство. Говорим си и по телефона, казва усмихната дългогодишната директорка. И пак се връща към семейството си, което продължава да я подкрепя за всяка наистина иновативна идея за развитие на детския дом в Дебелец. Признавам си, че мисля често повече за работата си, отколкото за собствения си дом, на сбогуване ни казва д-р Георгиева. И бърза да се върне при малчуганите от Центъра, които, като я видят, се втурват да я прегръщат и да кажат колко много я обичат.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. архив

в. „Янтра ДНЕС“, януари 2016 г.